Халюциногени
LSD C20H25N3O
Този тип наркотици, немалко на брой и доста разнообразни по химическа структура, са били използвани дълго време при ритуали на индиански племена в Америка, от шамани в Азия и "магьосници" в Европа. Днес главният представител на т.нар. халюциногени - LSD /диетиламид на лизергиновата киселина/, се синтезира в нелегални лаборатории.
Тъй като ефективната доза на това вещество е изключително малка /100-250 милионни части от грама/, то се смесва с всевъзмощни други материали. Например капка от негов разтвор се нанася върху бучка захар,желатин или хартия. Напоследък някои носители на дозички от наркотика са оформени като марки с цветни иэображения на популярни герои от мултифилми и комикси. LSD се добавя и като микрокомпонент в различни по цвят и форма таблетки и капсули. Така чрез поглъщане или облизване на пробичката наркотикът преминава в организма.
Дрогирането с халюциногени често се сравнява с "пътешествие". При LSD то започва половин-един час след поглъщането на препарата и продължава 8-12 часа, като най-силните преживявания са през първата половина от периода. Освен от дозата въэдействието зависи от моментното състояние на консуматора, от мястото и обкръжението. LSD предизвиква промени в настроението, смущения в съзнанието; цветовете започват да се възприемат като по-интензивни, формите стават подвижни и се деформират, появяват се видения при затваряне на очите. Истинските халюцинации обаче са рядкост.
Има и неудачни "пътешествия", които водят до силно объркване, загуба на ориентация, възкресяване на кошмари, може да се стигне и до паника.
Толеранс към LSD се развива бързо, но и бърэо изчезва. Психичната зависимост /с малки изключения/ не е силна, а физическа зависимост не се появява. Общо взето, халюциногените се употребяват рядко, и то периодично, а не постоянно. Рисковете идват от изключително силното им въздействие върху човешката психика, водещо до неправилни оценки на ситуацията, опасни решения и нещастни случаи.
От другите халюциногени сравнително по-популярни са:диметилтриптаминът /добива се от южноамерикански растения или се синтезира нелегално/, псилоцибинът /съдържа се в някои т.нар. магически гъби, разпространени в Америка, Азия и Европа/, мескалинът /активна съставка в пъпковидните израстъци на един вид кактус, растящ в Северно Мексико и Ююжен Тексас/, буфотенинът /вещество от слузестата покривка на голяма пъпчива зелена жаба, живееща в Австралия и Америка/, ергинът /наркотик от семената на вид американски билки, много близък по химическа структура до LSD, но по-слаб/.
При събирането на магически гъби е много вероятно да се попадне на подобни на вид, но смъртоносно отровни екземпляри.
Особено опасен наркотик е синтезираният през 1957г. фенциклидин /сернил/, известен повече като PCP. През 1967г. се появява на нелегалния пазар в САЩ. Обикновено се пуши, понякога в смес с марихуана /т.нар. супертрева/. Макар и да го наричат "ангелски прах", има лоша репутация. Покрай еуфорията състоянието на консуматора може да стане доста непредсказуемо, рязко намалява усещането за болка и опасност, увеличава се вероятността за рисково агресивно поведение и психози.
Сред тинейджърите е популярен препаратът паркизан /артан, циклодол, паркопан, трихексилфенидил/. Наричат го българското LSD. В търсене на приятни видения със силно завишени дози понякога се стига до остри психични разтройства с дезориентация и халюцинация. Злоупотребяващи с паркизан нерядко стават пациенти на спешната клиника по токсикология в "Пирогов".
lsd
Vseob6toto shva6tane 4e lsd e nesto uzasno e apsolutno pogre6no za men. Za men patuvaneto be6e mn polezno, poglednah sebe si jivota si i sveta po edin savsem razli4en na4in!